Флорънс Рае Уолкър

/Emma Watson/

Досие номер 122; Флорънс Рае Уолкър
Име: Флорънс Рае Уолкър
Години: 19
Дата на раждане: 17 януари 1993 година
Националност: Швейцарка
Майчин език: Английски
Втори чужд: Латински и Френски

Флорънс е една от най-странните личности в живота ми. Убедена съм, че няма по-оптимистичен и жизнерадостен човек от нея, но в миналото ѝ има толкова много неразкрити мистерии. За съжаление тя ги отнесе със себе си, но мога да ви разкажа малко от онова, което ми е казвала, а то е предостатъчно, за да я опознаете поне малко. Чудя се само откъде да тръгна... Мисля, че ще е най-добре, ако ви разкажа за запознанството ни. Случи се във Верона. Знам съвсем малко италиански, но се оказа, че Флорънс не знаеше и толкова. Срещнахме се в магазин, където тя отчаяно спореше на английски, но застаряващият италианец не я разбираше, а тя от своя страна не схващаше и дума от думите му. В началото беше просто комична история и смятах просто да наблюдавам, докато някой от тях не се откажеше, но накрая съжалих тъмнокоската. Да, вероятно сега вече е променила за някой стотен път цвета на косата, както направи при започнанството ни, но тогава беше тъмнокоса. Естествено по-късно премина към по-меденокарамелов нюанс, с който и я видях последно, но нека не спорим сега отностно цвета на косата ѝ. Рае беше висока или обувките ѝ ѝ придаваха подобен вид, но по-късно вече бях убедена, че не беше особено ниска. Кожата ѝ беше бледа, независимо от времето. Нито за миг тя не продоби някакво подобие на тен, но винаги имаше онова очарование, което смятах за резултат от прасковения ѝ загар, с който не се разделяше. Косата ѝ не надвишаваше стандартната дължина до раменете, въпреки че може би имаше още два-три пръста отгоре. Това беше първото ми впечатление от нея, но бе достатъчно, за да ми допадне. А и да не забравяме, че това момиче имаше стил, нещо, което аз много уважавах, защото сама си падах по модата и май това бе една от причините да бъда в Италия по това време. Естествено по-късно изградих повече впечатления за нея, а първото бе когато се приближих. Тогава забелязах лицето ѝ. Нещо ангелско, което не съвпадаше на всичко останало, което Фло ми разказа по-нататък, но тогава останах с това впечатление и дори сега не мога да го променя. Толкова изящни и плавни черти, придаващи такъв фин вид на цялото ѝ излъчване и толкова лъчезарна усмивка при появата ми. За миг помислих, че имах повече късмет от обикновено, но по-късно разбрах, че греша с преценката си, която автоматично я превърна в модел.
---
Третото впечатление съвсем не закъсня... Беше година и половина след първата ни среща. Този път бяхме в Лондон, където се оказа, че и двете се подвизаваме като редовни гражданки. Толкова бях свикнала с Рае, че не очаквах нещо в нея да ме изненада. За толкова време бях научила едва ли не всяка секунда от живота ѝ, но явно недостатъчно за настроенията ѝ. Срещата бе уговорена за светло кафене на ъгъла на една от по-тесните улички. И двете не си падахме по шума и хаоса, въпреки че Флорънс бе по-потайна относно тази тема сякаш криеше по-необичайна причина за тази ненавист. Както винаги закъсняваше... Това момиче бе скарано с часовника и се бях убедила в това след като на четвъртата ни среща ме накара да чакам час и двадесет минути. Определено не беше в неин плюс, но и такава си я харесвах. В крайна сметка с това идваше и онази очарователна детска разсеяност, която в ежедневието ни се срещаше все по-рядко. Сякаш тя просто принадлежеше на друга епоха. Та в същия този ден тя бе по-странна от обикновено. На лицето ѝ липсваше онази усмивката, скриваща в себе си слънчевите лъчи. Дори имах чувството, че бе по-бледа от обикновено. Още с първите думи усетих студените нотки в тона ѝ, но реших, че бе просто лош ден. Колко ли такива бяхме преживяли, превърнали в по-добри или подминали по пътя си... Ако не след този разговор, то най-късно утре всичко щеше да е отминало, но отново грешах. Понякога просто подхождах наивно и оставях проблема неразрешен и май това бе причината сега да ви говоря за Флорънс, а тя да не е до мен. Да, точно в този ден тя изчезна. Нямам никаква представа къде замина и дали е добре. След срещата си тръгнах с чиста съвест, а сега тя ме гризе отвътре като коварна болест. Оставих я да се прибере сама, но само след час полицията бе край жилище ѝ. Бях решила, че причината за лошото ѝ настроение бе в мен и реших да се извиня, а заварих сирени. Колко ли пъти ме разпитваха, нямах какво да кажа. Всеки път едно и също. Как съм я видяла да завива зад ъгъла по посока на своя квартал, а след това сирените. Слава богу, разминах се с обвинения, но не и от съвест. Ами ако аз можех да предотвратя това? Ако точно аз бях виновната? Ако с държанието си е подсказвала за някакви заплахи? Защо ли въобще бях подходила толкова наивно? И до днес не мога да си обясня нейното изчезване. Най-разпространена е версията за отвличане, в която се съмнявам. Флорънс не би се дала толкова лесно, но кой ли знаеше.. Може би просто е нямала никакви шансове.
---
- Флорънс Рае Уолкър, 1788
Събудих се от тихия тропот на конски впряг в далечината. Мирисът на сол, идващ от близкото крайбрежие, ме зашемети почти веднага щом отворих очи. Нямах представа какво ставаше... Спомените ми се губеха. По засъхналите следи на лицето си, които ограничаваха част от еластичността на кожата, разбирах, че там е имало сълзи. Първото, което забелязах бяха дрехите ми. Разкъсани и приличащи повече на парцали, увити около крехкото ми тяло. Като цяло плачевна гледка, която ме стряскаше. Защо не можех да си спомня нищо? По-късно страхът се усили, щом забелязах кръвта. Нямах представа чия беше, но бе плашеше. Винаги бях силна на подобни гледки, но сега всичко бе толкова неописуемо. Сякаш бе по-лесно да гледаш всичко това на картина или в болницата, отколкото в средата на някаква гора. Опитвах се да си спомня какво бе станало, но без успех. Кръвта моя ли беше? Какво бях направила, за да получа такава съдба? Първата ми мисъл бе колието на майка ми. Семейна ценност, която тя остави на мен преди да изчезне. Буквално ни напусна и то без причина. Просто един ден остави колието на мен и излезе. Повече не я видяхме. Нямаше го. Претърсих околността край себе си, но нямаше никаква следа. Само кръв и част от дрехи. Накрая се предадох. Хиляди чувства се пробудиха в мен след силната шокова вълна. Страх, който ме караше да се махна от това място на секундата, но и срам, че щях да се върна в този вид без дори секуден спомен от вечерта. Дори нямах представа как се бях озовала тук. Но накрая страха наделя и тръгнах бавно. Нямах почти никакви сили и стъпките по пясъка ми се струваха като Херкулесово изпитание. Потъвах в непостоянна почва с всяка стъпка, но пак не се предадох.
---
- Флорънс Рае Уолкър, 2011
Бях добра в прикриването на следите. Нямаше начин как някой можеше да ме открие. Толкова противоречиви улики имаше, че полицията би се затруднила да намери правилният виновник дори при най-новото оборудване. Съжалявах единствено за Палмър. Беше страхотен човек, който ме накара да повярвам, че отвъд всичко все още съществуваха хора, които пазеха доброто в себе си. Може би имаше още. Всъщност вярвах че има още и знаех, че някой ден щях да срещна и тях. Беше ми омръзнало да бягам, но с приятелството ни само я застрашавах. Всъщност дори аз не знаех дали това бе правилното решение. Бягах като страхливка от едно по-човешко взаимоотношение от обичайните мимолетни разговори в кафене, магазин или на друго място, колкот да не забравя как се общува. Но мисля, че наистина бе грешно да я въвличам в нещо толкова тъмно. Тя беше човек с наивно и детско мислене. Би приела думите ми като история, като измислица, като идея за книга, но не и като реалност, а това само щеше да ѝ донесе неприятности. Един ден просто несъзнателно щеше да разкрие цялата тази история и някой щеше да ѝ повярва... Щеше да се превърне в невинна жертва на всеки, който би пожелал да ме превърне в научен експонат или просто да ме убие. Знаех, че някъде там има хора, които желаят смъртта ми не по-малко от тази на всеки друг вредител на хората. Дори аз не бях щастлива със себе си. Опитвах се да бъда човек, доколкото това бе възможно, но понякога тъмнината в мен просто наделяваше и нямаше спасение за всеки, срещнал ме в този момент. Но въпреки това правех някакво усилие, което повечето вредители не биха направили.

Допълнително
Способност: Притежава т. нар. Целувка на смъртта. Рядка, но силна способност, която в повече случаи е като проклятие. Само с едно докосване може да убие някого, но способността се задейства единствено при силна омраза, гняв или друго негативно чувство.
Вид: Демон
Местожителство: Мистик Фолс, но никога не е установено с точност, защото Флорънс не обича по-сериозните взаимоотношения с хората, смятайки, че така ги застрашава и често бяга от едно място в друго, но, разбира се, винаги зависи от мястото и хората.
Работа: Няма установена. Прекалено честите бягства от място на място не да предпоставка за силна кариера, но може да се каже, че от части опитва да върши нещо подобно на детективска работа, но с едната подробност, че винаги си харесва по-необичайни случаи от онези, които обикновено постъпват в полицията.

Добре!Одобрена!