Магазин Шанел

Слънцето се подаваше боязливо зад облаците.
Стоях в старата стая на мизерното общежитие,където отседнах.Не исках да си помислям какво ме чака,когато той ме потърси.Единственият брат Салваторе със сигурност знаеше за ''онова нещо''.Аз знаех,че нямаше да избяга с предмета,ако аз го открих.Нищо,трябваше да си намеря някакво друго занимание,което да отвлече вниманието.Времето ме дразнеше,стаята ме дразнеше,Вечността.Никога нямаше да открия причината,която щеше да ме държи жива толкова мвреме.Да,солидно време.Краят на Света,него ли трябваше да чакат?Всички се страхуваха от Смъртта,аз пък я чаках с нетърпение.Някои хора се страхуваха от своята смърт,но аз не.Беше единственото нещо на този прекрасен свят,което знаех,че един ще настъпи.Нямах за какво да се боря,сякаш всичко загубаваше пламъчето,което държеше.Нямаше никаква причина за онова нещо.Решихч,е трябва да стана и да изляза.В подобно време,човек не трябваше да стои близо до човек...създание,което имаше моя нрав.Аз отворих вратата на стаята и тръгнах по студения коридор.Не исках да се сещам за онзи човек.Тръгнах към мола.Нали хубавото нещо на подобни състояния е,че спокойно харчиш,не се тревожиш?Дрехи,хубавото нещо.Вниманието се прикова от един хубав бутик.Влязах и се насочих към щанда.Дръпнах една закачлка и веднага се вмъкнах в дрешника.Да,пазаруването се отразяваше добре.Е,време за още.Видях някакво момиче,което стоеше с продавачката и спореше,че роклята,която поръча...с дефекти.Аз започнах:
-С годините не загуби пиперливия си характер,нали?-казах.Жената погледна към мен.