Rebecca May Lawrence

Заглавие: Rebecca May Lawrence Вто Фев 21, 2012 6:18 pm

~Име:
Ребека Мей Лорънс

~Години на героя:
17

~Пол:
Жена

~Раса:
Човек

~Професия/работа/ занимание :
Всъщност не бих определила манията на Бека като професия, макар и понякога да си изкарва пари с нея.. По - скоро е нещо като хоби.. Какво ли ? Оу, разбира се.. Колко съм несъобразителна.. Трябваше да спомена, че госпожица Лорънс е запален фотограф !

~Характер :
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоизъм.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Ребека.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е Мей.. Мдаа.. Има раздвоение на личността.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Бека, Бека, Бека... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а Мей.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Сара все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Сара е детето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Не това не е шега ! Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавления.. Е, определено не хваща кукла Барби, за да среше косата й..
Мей ! Още щом я зърнете, или по - скоро щом зърнете очите й, биха ви побили тръпки.. Тези празни, зловещи очи.. Сякаш живее за смъртта ! Какво искам да кажа ли ? Тя е убийца.. Или поне би искала да бъде, само дето волята на Ребека все още не й позволява.. А щом казвам все още това означава, че скоро ще се случи.. Мей е упорита личност и никога не би се оставила под ръководството на хленчещото момиче, в чието тяло се е настанила.. Много безсмъртни са се възхищавали на характера й, а също така и борбеният й дух.. Зла, но със стил.. Има ли смисъл да добавям хиляди лоши епитети по неин адрес ? Предполагам всеки е разбрал, че тя е просто лошо момиче.. Коравосърдечна, безчувствена, арогантна.. Безсмислени и очевидни добавки към почти съвършената й тъмна същност..

~История :
От стая 654 се разнесе поразителен, звънък писък на новородено. Бе живо и вероятно здраво ! Какво още би искало едно младо семейство освен щастливо детенце без никакви заболявания ? О, разбира се дете ! Дори и болно те пак щяха да му се радват и да го обичат от цялото си сърце и душа.. Отново проклети слабости от страна на простосмъртните човеци.. Е, това намираха тези без чувства у тях.. Силата им да обичат дори напълно непознатото !
Едър рус мъж се приведе над малкото момиченце и нежно му показа най - очарователната си усмивка. Тялото му се разтапяше бавно, но сигурно от блаженото удоволствие , което му доставяше детето само и единствено с присъствието си. О, а щом размърдаше някой от мъничките си крайници очите му се наливаха със сълзи.
- Малката ми Мей.. - говореше мъжът твърдо решен да я нарече с това име.. Майка му била Мей, а защо не й третата най - скъпа жена в живота му - дъщеря му ! Детето издаде звук, който му се стори одобрителен.. Какво разбираше едно новородено от имена ? И въпреки това русият продължи да шепти името продължително надвесен над малкото телце.. Чу се още един звук, но на неодобрение.. Определено не бе детето..
- Забрави, Марк.. Няма да кръстя дъщеря ни с това долнопробно име.. Толкова е обикновено.. - запротестира млада жена с тъмно червени коси, които отлично подчертаваха очите й.. Надигна се от болничното легло и се опита да зърне момиченцето си още веднъж, но без успех.. Накрая просто затвори очи... Марк Лорънс въздъхна на свой ред без да оспорва мнението на младата си съпруга.. Ах, как мразеше да е под чехъл.. Пое детето в ръце и нежно допря устни до малкото му челце..
- За мен винаги ще си останеш Мей, малката ми.. - прошепна...

/ Първи спомен /

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Лорънс.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Мей.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който упорито бе тренирала за представлението от занималнята си.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза.. Тя се държеше геройски и не плака... Спазваше обещанието си въпреки, че се разяждаше отвътре малко по малко...

/ Край /

****

/ Втори спомен /

Ребека Мей отвори големите си сини очи.. Бе минала само година след погребението, а нещо не бе съвсем ред в съзнанието й. Марк Лорънс бе забелязал това отдавна, но упорито събираше пари, за да вкара малкото си момиченце в клиника.. О, Боже, Господи ! Защо бе решил, че ще успее да я задържи в това ужасно място ?
Бяло ! Всичко е така бяло и потискащо.. Бека не осъзнаваше къде се намира, но отлично разбираше, че тук няма как да й помогнат оковавайки я с въжета и какво ли още не.. Опитвайки се да й отнемат свободата нищо нямаше да се получи.. Тя бе свободна душа, която се нуждаеше от "крилата" на свободата си.. А къде бяха те сега ? Някъде там ! Захвърлени от всичко и всички..
- ПУСНЕТЕ МЕ ! - викаше ли викаше.. Може би часове, които продължително й се струваха като дни.. Тялото й не можеше да издържа на цялото това напрежение, а животът започваше да й се струва все по - суров и по - суров..

***

- Самолетът излита след час ! Побързай ! - крещеше нисък плешив мъж, който определено не намираше за нужно да поддържа биреното си коремче с фитнес да речем.. Стоеше изпъчил гърди, раздавайки заповеди, сякаш се самозалъгваше, че е желан мъж.. Всъщност той бе обикновен нещастник, който пренасяше млади жени и деца нелегално.. Ах, в какво си мислеше, че се забърква тази малка непослушна Мей.. ? Знаеше ли изобщо какво ще й причинят или упорито се надяваше, че ще избяга.. ? Какво пък ! Едно дете по - малко, кой щеше да забележи ?
Плешивецът хвана русите й коси и грубо я задърпа към багажното помещение.. Мдаа, там бяха и всички други клетници, които си бяха позволили да се продадат по една или друга причина..

/ Край /

****

/ Трети спомен /

Стояха лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехa да усетят чувствата си. Нямаше смисъл да говорят, сякаш можеха да прочетат мислите си. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че Бека можеше да усети топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш й казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото й същество да изключи. Усещаше как кръвта се събира в бузите й, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опита се да звучи така равно и естествено, но гласът й се покачи с няколко октави. Беше толкова развълнувана, сякаш чуваше това му признание за пръв път, сякаш не й го повтаряше през всичките тези пет години. Още от деца той я приемаше въпреки цялата й лудост.
Ръката му нежно си проправи път през блузата й, настойчиво впивайки устните си в нейните. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Ребека внимателно впи пръсти в тъмните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от нея. Меките му устни се разхождаха по настръхналата й кожа в продължение на няколко минути. Мей се усмихна леко и затвори очи, оставяйки се изцяло под негов контрол..

/ Край /

~Външен вид :
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Адамс не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Ребека.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто медно злато.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Ребека Мей щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

~Дарба:
Ако умението й да вбесява хората се брои за дарба ?

~Снимка и известна личност, която използвате:
Candice Accola

~Допълнително:

- Пуши, ако се ядоса ..
- Убива депресията с шоколадови бонбони .. Подадеш ли й един може да сподели всичките си мъки и тревоги / Бека /
- Умее да рисува доста добре, както и да свири на пияно..
- Не може да пее.. Не се залъгвайте по нежното й гласче !

Заглавие: Re: Rebecca May Lawrence Вто Фев 21, 2012 6:26 pm

Добре!Одобрена!