Veronique Skarsgård.

Име*:
Вероник Скарсгард

Години*:
18 / Много

Вид*:
Древен Вампир

Характер*:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Скарсгард е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е нещо такова я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

Външен вид*:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Вероник може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Ника бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й медено руси, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Вероник се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие..

История*:
Историята на някой толкова възрастен е доста сложна за проследяване и въпреки това аз ще ви я предоставя цялата. Разбира се с някои незначителни пропуски, които не би трябвало да ви интересуват...
Вероник Скарсгард е родена преди много време.. Майка й - Кали била необикновена жена влюбила се в неподходящият човек. След хиляди вражди и оспорвания тя най - накрая се омъжила за херцог Томас Скарсгард..
Детството й било щастливо и забавно, въпреки че липсата на майка я потискала понякога. И все пак тя била дете, което лесно се поддавало на лъжи и сляпо се доверявало на баща си..

/ Първи спомен /

Денят бе заразителен. Слънчевите лъчи настоятелно галеха всяка една повърхност, която можеха да достигнат. Пролетта се завръщаше с пълна сила. Първите пролетни цветчета вече бяха разцъфтели в близката околност. Птичките пееха поразителните си песни, галейки слуха на всяко едно създание в околността.
Две руси главички се подаваха иззад едно дърво, оглеждайки местността предпазливо. Тези момичета бяха като две капки вода. Не напълно еднакви, но въпреки това поразително красиви. Детският им лъчезарен смях се носеше наоколо, звънлив като песента на птичките.
- Виж, виж ! - изписка едното момиченце сочейки бялото зайче, което пъргаво и страхливо се шмугна в храстите. Другото дете нетърпеливо се затича към тези храсти, за да погледне по - отблизо, но така и не успя да зърне животното както му се искаше.
- Ти гониш ! - изпищя то внезапно решила, че ще играят на гоненка. Ника се хвърли след нея опитвайки се да я настигне. В крайна сметка тичаха около петнадесет минути преди Вероник да се хвърли върху сестра си и да я събори във възможно най - калната локва, която можеше да съществува..
- Хванах те ! - засмя се тихо и отмести един залепнал кичур от лицето си, целувайки бузката й.

/ Край /

Двете сестри растели и започнали да обръщат внимание на родителите си все по - малко. Разбира се, това било груба грешка.. Ах, само ако знаели, че ще останат без майка... Вероник не мислела за тях почти никога, освен в редките случаи , в които и трябвало някаква помощ. Започнала да прекарва повече време с баща си. Помагала в къщната работа, грижела се за нуждите му въпреки че имали огромна прислуга. Стараела се да бъде любимата сестра.. В крайна сметка това свършило бързо...

/ Втори спомен /

Вероник отвори големите си сини очи, сънено протягайки малките си ръчички. Беше се успала.. Скоро щеше да дойде майка й, за да се разходят в градината както обикновено.. Слънчевите лъчи отдавна се бяха процедили през затворения прозорец. Падаха върху бледото й лице, придавайки му малко по - жив цвят.. Ника обичаше слънцето, усмивката й грейваше винаги щом го усетеше върху кожата си, независимо от настроението си.. Пъргаво се изправи от голямото легло и се затича към скромният си гардероб.. Подбра нещо семпло, но изискано. Опитваше се да се прави на голяма, понякога дори обуваше токчетата на майка си. Разбира се, след това следваше лек скандал, който не бе никак напрягащ за детето.. Малката Вероник , дори на забеляза скъпата, френска хартия, която лежеше на нощното й шкафче.. Върху нея бе изписано с ясен, четлив почерк, със малки, ситни буквички....

" Мила, Ника..

Знам, че няма да успееш да простиш тази ми постъпка, но не тъжи ! Нищо няма да се промени, освен тези сутрешни разходки, които и без това не харесваш. Тъй е отредила съдбата за тебе и мене.. Разделени за цял живот може би, но какво е животът без малкото ми Слънчице !? Ще те чакам през вечността.. Надявам се да не разбереш реалното значение на тази дума, но ако все пак се случи знай, че аз ще съм някъде там.. Съжалявам, че ви изоставям, но е твърде опасно. Не се страхувай, ти ще се справиш с всичко, Вероник.. Вярвам в теб !

Обичам те !
Кали Суон Скарсгард ''

Чакаше я в продължение на петнадесет минути , преди да се изниже през вратата и да се затършува из другите стаи.. Изскочи дори на двора викайки майка си. Бе упорита и прекалено твърдоглава.. В крайна сметка се качи в стаята си, решена да не слиза през целия ден. Когато забеляза нежната хартия върху дървената мебел развълнувано се впусна да чете.. Вече умееше да го прави ясно и перфектно. Гласчето й бе тънко и придаваше нежност на всеки един текст, дори на ругатните, които бе открила в семейната библиотека.. Телцето й застина на място, по нежното й личице се стичаха сълзи.. Инстинктивно се прегъна на земята в ъгъла на стаята.. Плачеше тихичко в продължение на няколко часа.

/ Край /



Животът й се промени драстично от този ден нататък. Вече бе друга, по - мрачна.. Онази лъчезарна, детска усмивка се бе изпарила от лицето й. Държеше се грубо с абсолютно всички без никакво изключение. Бе станала непоносима, особено в юношеският си период.. Забъркала се с много лоши хора, престъпници, желаещи смъртта на баща й. Тя обаче нямала нищо против да сложи край на живота му със собствените си ръце.. Не, не си водете погрешни изводи.. Така и не направи нито един опит за това , но не се поколеба да убие мащехата си.. Сложи край на живота й бавно и мъчително. Убиваше я с поглед.. Промените нараснаха. Умът й не бе на човек, а на животно.. Искаше да убива и не се възпираше.. Мина време от както укриваше малката си тайна.. Съзнанието й бе запленено от друга мисъл, а именно нов господин в града. Започнала да се вижда с него . Прекарвали прекалено много време заедно..

/ Трети спомен /

- Аз съм престъпник .. Убивам хората за забавление от толкова време и.. Ах, бих искала да кажа, че съжалявам, но.. Но не е така ! - произнесе го с такова обожание, тихо , сякаш се опитваше да сдържи вълнението в гласа си. От толкова време искаше да му го каже.. Сините й очи се впиха в него преценяващо. Опитваше се да види замръзналите му черти, да намери някаква реакция. Нещо друго освен тази плашеща статуя.. Навън бе вечер и именно затова бе решила да му го съобщи сега, за да няма свидетели за предстоящия скандал.
- Защо го скри от мен ? - промърмори накрая мъжът. - Отсега нататък те очаква един много различен живот, красавице.. - замаскираше вълнението си твърде лесно, докато глупавото момиче стоеше мирно и доверчиво, очаквайки разбиране.. Не го получи, не получи и дума повече. Само и единствено болка.. Но това не свали арогантния поглед от лицето й. Започна да й причернява. Знаеше, че това е краят, но не се страхуваше. Спря да слуша думите, които сипеше тъмнокосият, беше се съсредоточила единствено върху парещата болка във врата си.. Дори когато той спря да вкусва от сладникавата й кръв.. В крайна сметка тя също отпи от неговата кръв.. Накрая просто затвори очи, твърде изтощена, за да направи друго..
Започна да се съвзема, усещаше силата в себе си и някаква нотка лудост, която я побъркваше.. Видя и мъжът.. Усмивката му бе самодоволна, беше се справил със задачата си почти идеално. Оставаше само да й предостави двойничката.. За щастие той бе подготвил домашното си, предостави й и двете..
- Избирай.. - гласът му бе монотонен с някаква престорена нежност. Вероник установи, че той й бе говорил така през цялото им запознанство.. Всичко бе измама, искаше тялото й за своя интригуващ експеримент.. Вероник затвори очи и вдиша аромата от двете същества. Несъмнено предпочете човешкото, нещо и подсказваше, че другото нямаш да свърши никаква работа..

/ Край /

В крана сметка Вероник вече не бе обикновен човек, бе нещо много по - различно, по - чудовищно.. Така и не успя да прости на младият господин за тази му дързост, да я превърне в нещо такова, но въпреки това му се подчиняваше безрезервно. Избяга от дома си, от баща си, от всички.. Въпреки това поддържаше връзка със сестра си. Понякога си уговаряха срещи, а друг път се задоволяваха само и единствено с писма.. И този период отмина така бързо след като младата девойка се влюби в простосмъртен, който бе решена да превърне във вампир. Любовта им бе безгранична, без тайни и непосилни желания. Но всичко има своя край независимо кой го причинява. В този случай виновникът бе само и единствено госпожица Скарсгард. Той знаеше тайната й още от самото им запознанство, но не това бе причината. Русокосата успя да сложи край на живота му. Успя да съсипе единственото нещо, което я караше да се усмихва само с едно грешно движение. Понякога се случваха такива неща, но тя така и не успя да преживее болката от загубата му.. Продължи да се скита през хилядолетията задоволявайки се с обикновени забежки, които приключваха с бавна, но сигурна смърт..

Местожителство*:
Къде ли ? Ами вероятно и могла да бъде навсякъде.. Но въпреки това кралската й особа се е забутала в това малко градче, което въпреки всичко няма особено голям потенциал за развитие..

Работа*:
Оу, не бих определила хобито на Вероник за професия.. По - скоро като нещо, с което си запълва времето.. Мдаа, тя умее да пее.. Може би има най - омайния глас съществувал някога..

Способност*:
Освен всички други привилегии, които притежават древните вампири.. Тя владее и отлична телекинеза във всичките й форми..

Лик*:
Claire Holt