Барът ''Sober''

Заглавие: Барът ''Sober'' Пон Фев 20, 2012 5:44 pm

Барът...

Заглавие: Re: Барът ''Sober'' Сря Фев 22, 2012 1:57 pm

Добрият стар Мистик Фолс. Въобще не се беше променил от последното ми краткотрайно посещение - преди двадесет години. Имаше все същите бардаци на всяко ъгълче и трудно можех да намеря свестен бар, с качествен алкохол. Е явно щях да продължа да се лутам из улиците, докато някое местенце не успее да привлече поне малка частичка от вниманието ми, макар че в момента дори и това беше за предпочитане пред скучния заекоубиец - Стефан, който най - вероятно щеше отново да мрънка като женичка, за поредната глупост сътворена от мен. Сериозно трябваше му хоби, освен убиването на невинните зайчета, което си беше направо жалко, а и леко отвратително, да не забравяме и извратено. А и, изобщо как можеше да пие тази гадост. Заешка кръв...блях.
След около 30 минути ходене и размисъл, най - накрая една неонова табела с голям надпис "Sober", която стоеше над някаква врата привлече вниманието ми и една лека и самодоволна усмивка се разтегли на устните ми. Отворих вратата, влизайки в заведението и познатата миризма на цигарен дим и отлежал алкохол ме лъхна веднага, след което устните ми се разтеглиха за още по - голяма самодоволна усмивчица. Настаних се на един от бар столовете, пред бара и си поръчах бърбън, а след като алкохолната ми напитка дойде, побързах да отпия от течността, която след като се разля в устната ми, остави парещ ефект след себе си.

Брой мнения : 14 Join date : 19.02.2012 Age : 27

Рим,Лондон,Монте Карло,Мадрид,Прага,а сега и старият Мистик Фолс...някога изобщо щях ли да се изморя и да се установя на едно място?Всички тези градове посетени за отрицателно време.Започвах наистина да се опасявам за себе си.Напоследък нищо не ми беше интересно и нищо не успяваше да ме задържи на едно място повече от три дена.Винаги си намирах извинение и изчезвах от града - или беше прекалено шумен,или прекалено пуст,или нямаше забележителности.В крайна сметка винаги след себе си оставях по дузина разбити сърца и малко повече трупове.В този град не мислех да се държа по-различно.Просто карах по вече утвърдения маршрут.
Още със слизането от самолета почувствах някаква странна енергия.Напоследък усещах и виждах някой доста интересни неща,които до сега не бях забелязвала и заради това бях нащрек.Въпреки това старият Мистик Фолс си оставаше мое родно място и го ценях като град,макар че да бях на мнението,че напоследък е станал доста скучен.
***
Ритмичният звук,който издаваха обувките ми отекна в коридора,докато извървявах дългия път към стаята ми.Къщата ми,която не бях посещавала от доста отдавна беше останала същата.Добре че едно момиче,което беше подчинено да поддържа къщата в нормален вид,имаше хубав вкус,така че почти всичко ми хареса от начина по който е подредила.
След като си взех душ,реших че имам нужда от разходка,за да опозная града.Знаех,че Елена Гилбърт се е родила.Наистина щеше да ми е забавно да си поиграя с глупавия й,незначителен живот.Определено е нещо,което няма така лесно да пропусна.Облякох се и излязох.
Докато обикалях улиците се спрях пред бар ''Sober'' и не му мислих много преди да вляза.Щом влязох в бара,примижах леко с очи оглеждайки всички посетители.За мой късмет не беше претъпкано и на пръв поглед не се виждаха досадници и пияници,така че щях да изкарам спокойно една вечер,отдавайки се на пиене и сваляне с всичко,което ми хване окото.

Заглавие: Re: Барът ''Sober'' Сря Фев 22, 2012 6:40 pm

Отпивайки поредната голяма глътка от бърбъна, осъзнах че чашата ми бе останала празна. Погледнах бармана строго и той веднага се сети какво по - точно трябва да направи. След като наля в чашата ми от алкохолната течност, една доволна усмивка разтегли устните ми, придобивайки някаква физиономия на иначе безизразното ми лице. Миг по - късно усетих как някой седна близо до мен и погледа ми се спусна към женския силует, а след като осъзнах кой в действителност седи до мен се стъписах. Е видимо не си личеше, бях си все същия...безизразно лице, непукистична поза...просто отпих най - спокойно от бърбъна в чашата си или по - точно го изпих на екс.
- Я виж ти, кой реши да се завърне. На какво дължим честна мис Пиърс...или предпочиташ Петрова!? - засмях се леко иронично, като не се обърнах към нея, просто се взирах в отново празната ми чаша и отново лека усмивка се появи на лицето ми.
- Свършиха ли невинните души, чийто живот да рушиш, че реши да се върнеш...или пък Стефан ти е липсвал?! Пхах... - засмях се отново като я погледнах, а погледа ми беше доста студен и рязък.

П.С.:: Сори за краткия пост, музата ми нещо се губи ;ххх

Брой мнения : 14 Join date : 19.02.2012 Age : 27

Докато плавно се настанявах на мястото си,погледа ми се плъзна по всички хора и същества около мен,но никой не хвана окото ми,така че да може да привлече вниманието ми достатъчно дълго,за това извъртях недоволно очи и се обърнах към барманката.
-Уиски.
Произнесох тихо,но въпреки това достатъчно силно,за да може тя да ме чуе.Почти в същия момент чух друг глас.Хм,този подигравателен глас...никога нямаше да го сбъркам.Извъртях главата си и погледнах Деймън.
-Къде отиде чувството ти за хумор,скъпи?Стефан?Винаги си знаел,че предпочитам теб пред Стефан...той е скучен,а ти си забавен и пълен с изненади.
Усмихнах му се съвсем леко.
-И винаги има още невинни души,чиито живот мога да съсипя,но...като говорим за съсипване на души,ти също имаш добър опит на лошо момче.

П.П.И аз съм без муза ;хххх

Заглавие: Re: Барът ''Sober'' Чет Фев 23, 2012 5:35 pm

Извъртях очи при твърдението, че предпочита мен пред Стефан. Бях наясно, че не е така, знаех го от много време и честно казано с времето спираше да ми пука. Много отдавна бях забравил за госпожица "Самочувствие".
-И винаги има още невинни души,чиито живот мога да
съсипя,но...като говорим за съсипване на души,ти също имаш добър опит на
лошо момче. - засмях се леко иронично, след като го каза, след което се обърнах към нея, а погледа ми съвсем леко смекчи.
- О, естествено мис Пиърс винаги ще намери чий живот да съсипе. Никой не се съмнява в теб Катрин, ти винаги си си била...такава. Колкото до моя етикет...какво!? Да не очакваше винаги да вървя като малко кутре след теб, да бъда перфектния джентълмен и думата ти да бъде закон за мен. Хах ... повече ми харесва идеята за дървен кол в сърцето, от колкото това. - намигнах и' и стиснах съвсем леко, чашата която стоеше пред мен, след което отпих от съдържанието и', докато на лицето ми не се изписа една доволна, но и същевременно мила усмивка.
- Е, ще кажеш ли все пак, защо си тук!? - попитах рязко, а тонът ми бе по - студен и от погледа, в който се долавяше и леката насмешка, оглеждайки вампирката.

Брой мнения : 14 Join date : 19.02.2012 Age : 27

-Уууу,колко грубо...
Разсмях се развеселена аз.
-Новото ти "Аз" ми харесва,Деймън.Станал си по-твърд,по-секси,по-груб...мм...определено си се променил доста от последният път,когато се видяхме.
Усмихнах му се привидно мило аз.
-Ами...виж,може и да се пробваш с кола,но не ти обещавам,че номера ти ще се получи.
Намигнах му леко и отпих от питието си,което стоеше недокоснато пред мен.
-Тук съм,за да посетя родното си място,толкова ли е грешно?
Повдигнах въпросително вежди.
-Не бъди толкова груб,не съм дошла,за да разбия отново живота ти,ти и сам се справяш добре с това...Между другото как е Елена?Чувам,че била доста...мила и приятна.Колко ще е жалко,ако един ден я намериш без сърце...или може да е със сърце,но до нея на окървавеното легло.Ммм...ще е покъртителна картинка,не мислиш ли?
Доволна усмивка се разля по лицето ми,но побързах да я прикрия като отпих отново от питието си,този път по-голяма глътка.