Цветната градина

Тихият летен вятър се спотайваше покрай клоните на дърветата.Слушаше разказа за онези добре дни,когато Зимата покриваше със своята нежна наметка студената земя.Аз бавно избутах вратата,която беше цялата изподраскана от нещо,което аз не разбирах какво е.Реших,че е време да се опитам да се покажа навън.След поредното сбиване с другия клан,реших,че няма да се показвах.Сложих колието,което ''уж '' пазеше от слънчевата светлина.Не,щях да съдя продавача...или да го ухапя.Исках да се поразходя някъде,където бях сигурна,че нямаше да срещна някой познат.С тихи крачки се насочих към онова място,където онези гълъбчета,които видимо още витаеха в облаците ходеха.Да,скоро беше празника на влюбените,всички се хилеха и се усмихваха.Какво ви е забавно бе?Нито Света стана хубав,нито живота ми.Имах само едно нещо,което ме правеше щастлива.Честно казано,то започваше с буквата ''А'' и завършваше на ''Лкохол''.Но и той свърши,както и поредната ми връзка.Да,приятелят ми е виновен.Не аз.Аз никога не съм виновна.
Не,аз въобще не бях с него,после с бившия.Не ми трябват мъже,трябва ми алкохол.Скоро се озовах в това лишено от живот място,което правеше всички весели и доволни.Аз,както винаги,бях на различна вълна.Трябваше да се нахраня или да се напия.Огледах се.Някой отчаяна мадама?Не.Възрастна жена?Не,няма онова вълнение.Усещането за страх и за възхищение.Аз видях някакво момиче,което имаше (почти) същия объркан вид.Приближих се до нея и започнах:
-Тук да не ти е хотел ''Мечти''?Мръдни,че си заела цялата пейка...-издекламирах аз.
Докоснах я леко и я накарах да се мръдне.Не,аз винаги съм добра с хората.Само днес не съм на кеф ...или тя не ми е симпатична.

Денят бе заразителен по много необикновен начин, който определено радваше Ребека.. Мдаа, слънчевите лъчи винаги я бяха радвали независимо в какво настроение се очакваше да бъде,а тя всъщност нямаше много състояния и в интерес на истината се ядосваше отчайващо малко.. Мей.. да, тя вършеше цялата работа свързана с агресия, но се появяваше толкова рядко. Спазваше някакви граници, а през останалото време стоеше в покой и кротко очакваше своята провокация, за да се появи.. Е, често преглъщаше по - скришните заплахи насочени към крехкото създание, но.. Но станеше ли дума за публично унижение не позволяваше на хората а сочат това красиво лице просто така без основателна причина !
Бека. Бека. Бека.. Толкова любов се съдържаше в това момиче въпреки всичко, което бе преживяла през последните дванадесет години от живота си. Ах, само като се сетеше.. ! Чувството бе непоносимо, болезнено.. Ето тогава се появяваше коравосърдечната кучка.. Нейното върховно второ АЗ ! О, те двете се мразеха от дъното на душите си, но.. Но нима имаха избор !? Налагаше им се да споделят едно тяло.. Можеха ли да оспорват различията в характера си !? Разбира се, че отговорът е не ! За кои се мислеха изобщо !? Мей.. Мей се бе появила внезапно, като част от бъдещето.. Цялата мъст, която се съдържаше у Ребека Лорънс се бе пропила в нея.. Колко жестоко ! Повечето хора биха я съжалили ако знаеха истината, но сега.. Сега я мразеха ! Не ! Не мразеха нея, а острият й език !
Ситните й стъпчици зашариха тромаво по алеята на парка, бавно придвижвайки се към единственото тихо и спокойно място на което можеше да остане наистина сама ! О, тя можеше да завърже всякакви приятелства въпреки странната си срамежлива черта.. Бе красива, умна, забавна.. Какво още би поискал някой непознат !? Именно ! Абсолютно нищо !
-Тук да не ти е хотел ''Мечти''?Мръдни,че си заела цялата пейка...- грубият глас на непознатата долетя до Бека с поредният повей на лекият ветрец, който упорито развяваше спуснатите й коси.. Русокосата се извъртя бавно към дразнителя си и го огледа многозначително, след което смирено се отдръпна.. Не искаше да спори с никого, а и не й трябваха допълнителни врагове !
- Тази пейка не е единствена.. - отбеляза повдигайки рамене.. По лицето й се изписа лека крива усмивка, която толкова добре подчертаваше чертите й.. Правеше я още по - красива.. А това пренебрежително спокойствие, този нежен смирен тон.. Ах, мен би ме побъркал !

Тихият вятър продължаваше да шепне на дърветата зловещата си история.Денят беше сравнително горещ,като се изключваха облачетата,които тихо се спотайваха и обгръщаха Слънцето в пухкавата си обвивка.Слънчевите лъчи хвърляха приказни отблясъци в далечното езерце.Всеки човек щеше да каже,че денят е прекрасен.Аз също бих казала,но преди доста време.Животът ми претърпя доста промени,откакто се преместих в студеното градче.Поради някои неприятни обстоятелства,трябваше да сменя града ,според някои,трябваше да сменя и самоличността си,но нямах избор.Предпочитах да започна наново някъе далеч,където .Нямаше да срещна него.
Аз хвърлих един злобен поглед,на лцието ми отново се лепна усмивчица.Без да се тревожа,че момичето с отнсения вид продължаваше да недоволства.Наместих се до нея и погледнах към ноктите си.Ужас,нямах никакви навици да слагам лак,нямаше да говоря в какво състояние бяха.Усмихнах се и я погледнах злобно.Не изглеждаше зле,но външността лъже.Въобще не подозирах защо съм дошла точно тук,точно в този момент,но нямах избор.Не бях срещала скоро него,но не означаваше,че всичко ще бъде наред.Погледнах към новата си позната,после хвърлих поглед към небето.Не знаех какво трябва да сторя за да свърша онази работа.Въобще не знаех как се съгласих да участвам в плана на онзи човек,като нямах представа откъде да започна.Усещах,че това нещо до мен е човек,значи поне беше вероятно,че ще пийна,но...сега нямах намерение да нападам.Нямаше удоволствие,когато не усещах страха на жертвата си.Не се впечатлих от лошото държание и започнах:
-Хъх,ама ти си имала възможност да говориш...като има други пейки,иди седни там.Седнала си на моята пейка...-просъсках аз.Не,никога не сядах на тази пейка.Днес ми хрумна,че искам да седна на точно тази пейка,защото тя е настанена на нея.

» Цветната пътека